Настанете се удобно, стола трябва да бъде поставен на такова разстояние, че да можете спокойно да използвате ръцете си, нито много навътре, нито много навън. Така си осигурявате нужната свобода на движение на ръцете. Изправете стойката,отпуснете ръцете си, лактите трябва да бъдат на нивото на клавиатурата, успоредно на пода.
Отпуснете китката, свийте пръстите все едно държите малък балон в ръката си. Дръжте го внимателно, за да не го спукате, или изпуснете. Китката е на нивото на клавиатурата, не е нито по- високо, нито по-ниско. И в двата случая няма как да възпроизведем качествен звук и да използваме палеца си, а той е важен и необходим колкото и останалите четири пръста.
Клавиатурата е съставена от бели клавиши и черни клавиши, които са в групи по 2 и по 3 тона. Черните клавиши ще ни помагат да се ориентираме кои тонове свирим на пианото. Ако ги нямаше тях щяхме да се объркаме в тази безкрайност от бели клавиши.
Първият тон на пианото е ла, намира се преди третия черен клавиш от групата на трите черни клавиша, колкото по-надясно отиваме на клавиатурата, тоновете стават по-високи. Тонът до е първия бял клавиш преди групата от два черни. Ние с Вас на първо време ще използваме най-много това до, което се намира приблизително в средата на клавиатурата и най-близо до надписа на марката на пианото.
При прозвучаване на тоновете в последователен ред, забелязваме, че всеки осми тон е сходен с първия, като че ли се покрива с неговото звучене. По този начин клавиатурата естествено се разделя на групи, съставени от едни и същи тонове, но с различна височина. Тези групи се наричат октавови, а тоновете от които са съставени са: до, ре, ми, фа, сол, ла , си. Другата октавова група започва със следващото до. На първо време с дясна ръка ще свирим на първа октава, а с лява на малка.
Нека поставим палеца си на до, а другите пръсти разполагаме на следващите четири клавиша. Пръстите имат номерация, която ще използваме винаги, когато свирим на пиано 1, 2, 3, 4, 5, същото се отнася и за лявата. Да изсвирим ре с 2ри пръст, фа с 4ти, ми с 3ти, сол с 5ти, до с 1ви. Да повторим- 2ри,4ти,3ти,5ти,1ви. Чудесно, това беше първата ни изсвирена мелодия на пианото :).
Обикновено казваме за 4ти и 5ти пръст, че са мързеливи пръсти, по- трудно подвижни, за това не се притеснявайте ако в началото Ви е трудно да свирите с тях, в процеса на практика, ще станат подвижни като останалите три пръсти. Ще ви покажа едно упражнение,с което да ги раздвижите.Започнете да свирите сол и фа с 5ти и 4ти пръст, след като повторите няколко пъти добавете и 3ти, след това 2ри и накрая 1ви. Правим същото и с лява ръка, която ще свирим на долната октава. Започваме от до с 5ти пръст и по същия начин повтаряме 5ти и 4ти, после прибавяме 3ти, 2ри и накрая 1ви.
За да можем да разчитаме написаното, трябва да знаем мястото на всеки тон на петолинието. Петолинието, както се разбира от името му, се състои от 5 линии и 4 междулиния. Колкото по-високо е разположена нотата на петолинието, толкова по-високо звучи тона. В началото на всяко петолиние се поставя ключ, който определя името и октавовата група на всяка нота. Сол ключ определя мястото на нотата сол от първа октава. Ключ Сол започва от втората линия, там се намира и нотата сол. Съответно фа се пише на долното междулиние, ми на първата линия, ре под първата линия, а до непосредствено под петолинието със спомагателна черта. Останаха ни да открием още две ноти- ла се пише на междулинието след сол, а си- на следващата трета линия.Сега, нека изсвирим първите седем ноти, които можем да разчетем на петолинието.
За да напредваме, Ви препоръчвам да отделяте време за упражнения. Във файла под това видео може да упражните нотите на Сол ключ. За ориентир в началото използвайте нотата сол, пак повтарям че тя се пише на втората линия. След като запълните празните места, се опитайте да изсвирите с дясна ръка това, което сте написали.
Упражненията и приложенията към всички уроци можете да намерите тук.
