Как да хармонизираме мелодия

За начало е добре да напишете мелодията, това ще е необходимо, за да установите кои акорди ще използвате по-късно в хармонията. Първо, установяваме в коя тоналност сме. Нямаме знаци, завършваме на „до”, въпреки че това до е в мелодията, разбираме, че сме в До мажор. Намирането на тоналността е важно, защото ни подсказва кои акорди ще използваме най-често, а именно главните тризвучия. Знаете, че те създават чувство на устойчивост и без тях не може. Тоест, тризвучията които най-често ще използваме са тези на І-ва, IV-та и V-та ст.- тоника, субдоминанта и доминанта. В До мажор, това са до-ми-сол, фа-ла-до и сол-си-ре.

Как ще определим къде какви акорди да сложим? Като се ориентираме от тоновете в мелодията. Тонът от мелодията, трябва да се съдържа в тризвучието, което ще използваме. Като за начало, ще сменяме тризвучието след всяка тактова черта, или ще имаме по едно на такт. В повечето случаи, първи и последен такт са с тоническа функция, както и в нашия случай. Ето, в първи такт тоновете от мелодията са ми и сол, ми и сол влизат в състава на кое от трите тризвучия? –На тоническото. Значи, пишем до-ми-сол.

Втори такт, първата нота до влиза в състава на тоника и субдоминанта, за да не е скучна хармонията ни, вместо да повтаряме функцията от предния такт, в този ще сложим субдоминанта. В трети такт, тонът сол от мелодията влиза в състава на доминантата, значи пишем сол-си-ре в трети такт. В четвърти отново се връщаме на тоника. Определяме функциите до края.

Вече си имаме хармонизирана мелодия, използвайки главните тризвучия. Обаче може да я направим малко по-интересна, като добавим и второстепенни в някои тактове.

Може да измислим и други комбинации, но не забравяйте че не трябва да се прекалява с употребата на второстепенни тризвучия. Не трябва да губим усещането в коя тоналност се намираме.

Друго, което можем да направим, за да разнообразим нашата мелодия е, да раздвижим малко баса. Как ще се получи това? Например като изсвирим тризвучията не като акорди, едновременно, а по отделно, като три четвъртини във всеки такт и т.н.

Може да обогатим и самата мелодия, като добавим допълнителен глас отдолу. Интервалите, които се получават добре и са благозвучни обикновено са всички без секунди и септими. Те звучат малко остро и невинаги са подходящи. Много често и най-вече в песните, долния глас се движи на терца.

Ето, че си имаме вече цяло произведение. По същия начин може да напишете нотите на мелодията от ваша любима песен и да я хармонизирате после. Разбира се, там трябва да се съобразите със звученето на песента, не може да слагате каквато хармония пожелаете, ако искате все пак песента да се разпознава J

Упражненията и приложенията към всички уроци можете да намерите тук.